Аметист
| Аметист | |
| красотата на стрелците | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | минерали |
| Формула (повтаряща се единица) | SiO2 |
| Характеристики | |
| Цвят | виолетов, наситено виолетов и бял |
| Хабитус | Шипове |
| Кристална система | Хексагонална |
| Цепителност | отсъства |
| Лом | мидест, неправилен |
| Чупливост | чуплив |
| Твърдост по Моос | 7 |
| Блясък | стъклен, прозрачен |
| Цвят на чертата | бял |
| Прозрачност | прозрачен до полупрозрачен. |
| Специфично тегло | 2,65 |
| Оптични свойства | слаба промяна на цвета: различни нюанси на виолетово. |
| Плеохроизъм | слаб |
| Ултравиолетова флуоресценция | слаба |
| Обичайни примеси | Желязо |
| Основни разновидности | |
| Находища | САЩ, Русия, Великобритания, Канада, Бразилия, Франция, Белгия, Германия, Среден Изток, Африка, Южна Америка, Далечен Изток, Сибир, Шри Ланка и др. |
| Аметист в Общомедия | |
Аметистът е вид виолетов или синьо-лилав кварц (силициев диоксид).[1] Той е полупрозрачен или прозрачен, а виолетовата му окраска често е неравномерно разпределена, поради което камъкът понякога се подлага на термична обработка, за да се оцвети равномерно. При продължително излагане на слънчева светлина или силна топлина постепенно губи цвета си или придобива жълта, кафява или зелена окраска.[2] Виолетовият цвят се дължи на примесите от манган или на съдържанието на желязо от трета валентност.
Името на аметиста произхожда от гръцката дума „aμέθυστος“ (аметистос) – „неопиянен“. В древността се считало, че носещите аметисти не могат да се напият. Съществувало и поверие, че ако някой пие от аметистов бокал, не може да бъде отровен. Има свидетелства, че е бил използван за направата на бижута и печати в Египет и Мала Азия още през 3000 г. пр.н.е.
Един от най-големите аметисти в света се намира в Националния исторически музей в Лондон и тежи 343 карата. Гигантски аметист се съхранява и във Вашингтон – неговата тежест е 1362 карата. Най-разкошните екземпляри са открити в Бразилия – района Рио Гранде до Сул, руската планина Урал, островите Шри Ланка и Мадагаскар, а също и в САЩ.
Разпространение в България[редактиране | редактиране на кода]
В България малки находища на аметистови геоди, друзи и отделни кристали има около родопските села Латинка, Горна кула, Маджарово, Звездел, Карамфил, Глухар, Костино и други.
Най-големият аметист, откриван на територията на България е с размери 20 на 11 cm, край с. Тешево.[3]
-
Полиран аметист -
Аметист с музейна стойност -
Aметист M7951 от остров Ливингстън, Антарктика - Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси на Софийския университет "Свети Климент Охридски"
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 100-101. Посетен на 9 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 60-74. Посетен на 5 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 350-356.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 320.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 296-306.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 9, 112.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Аметист // Национален природонаучен музей. Посетен на 10 март 2024.
- ((en)) Галерия със снимки на аметисти Архив на оригинала от 2007-07-11 в Wayback Machine..
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||